Съвсем обикновено стихче...
Навярно ще помислиш, че съм луда:
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда,
в джобо̀вете си носи топлинка
открадната от печката на баба
и приказки изравя от снега.
На прага са се свили две-три котки –
а дядо, някак строг, навън снове,
с обущата си кърпени потропва,
за печката дърва ще донесе.
Навярно мислиш:”Олеле, горката,
та тя живее с минали неща!”
Но ти не знаеш колко съм богата,
щом детството е в моята душа!
© Руми All rights reserved.
