Така обича луда своя луд
Поредният житейски катаклизъм
не ни подмина – нам е отреден.
И в кожата си влизам, и излизам,
а днес било на влюбените ден.
А нашата любов си е такава,
дълбоко скрита тлее и мълчим.
И камък върху камък не остава,
избухне ли сред лава прах и дим.
А чужди са ни свади и скандали,
но делникът ни спъва и души.
Понякога насън едва погали
случайна ласка нашите души.
И днес не искам дарове, цветята
ще цъфнат, но е рано в този студ,
а обичта ни... Тя не е в халката!
Така обича луда своя луд.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
