Такава - красива! (и с тъжни очи)
Такава - красива! (и с тъжни очи) -
тя често по пътя минава...
И само в кафявия поглед личи -
отблизо тъгата познава.
Широко вратите на свойта Душа -
по детски отваря за всеки.
А нощем се лута - сама, и пеша -
по свойте Високи Пътеки...
Красива - в сумрáка вечерен върви,
и спира дъха на звездите!
Мъжете след нея - извръщат глави,
но никой до днес не попита -
когато навън е притихнал света
под синьото було на здрача -
защо зад зелената пътна врата,
под старата вишна - ще плаче...
Красива... С най-тъжните, тъмни очи! -
подобно на кестени зрели...
Дълбокото в нея - дълбоко горчи! -
след всички студени недели...
В съня неспокоен на много мъже -
прелита - невинна, и гола.
Но никой до днес не намери въже -
да върже Душата й волна!
Прелита в съня (и на стар, и на млад) -
подобно на приказна фея!
В очите й - тъмни пожари мълчат.
Аз много приличам на нея!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
