Такава съм
Такава съм...
Обичай ме, каквато съм... такава.
Останалата проза забрави.
Не искам да се топля на жарава,
негаснещо огнище направи!
Обичай ме, такава съм – не ми е
до любов с магии и молби...
Без влага тялото ще се покрие
в смола от плачещи върби.
Такава съм... тъкана със коприна,
но не за връзка, за любов!
Бях връшник от изпечената глина,
ти – винаги полуготов...
Бях твойта хабанера, канцонета
в танго напред - назад...
надиплената риза на раета
сега е бурен водопад!
Отиде си... вратата зейна в рана.
...душата не очаква вече...
объркана, скътана, притаена
поплака... поизми се и облече.
Такава съм... любов, а не забрана
в сърце с изтръгната вина.
От нищото си песен то захвана...
продава болка без цена.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
