Не се гримирам. Още непорасла съм.
Броя звезди и гоня хвърчила.
Люлея мислите си. В люлка слънчева.
А сто щурци ми свирят във нощта.
Не се въоръжавам срещу призраци.
От тъмно и безсъници не ме е страх.
Понякога нахално в храма ми надничат,
но бягат, щом криле разперя срещу тях.
Такава съм си. Вятърна и неподправена.
Коронясано с наивности дете.
Жена съм аз. На тридесет и няколко.
Но с лудост донкихотовска в сърце.
© Здравка Бонева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
