Такъв си, Животе...
На Бианка, с много обич! И на всички приятели! Нека не униваме. И се подкрепяме!...
Съдба си, Животе. И път си.
Ту черен и с дупки покрит,
ту гладък и волен се виеш,
а друг път си стих - недопит...
И тежък си, мрачен, когато
наш близък изпадне в беда,
и светъл си, както дъгата -
над нас щом се вдигне мъгла.
Понякога гледам във тебе
и спира дъха ми замрял,
че хорското, пъклено бреме
не мога във Ада да дам...
Такъв си, Животе. Не плача.
Ненужно е да се корим,
че гарвани още тук грачат
и вият над зейнал комин...
Макар да е трудно, Животе,
запявам аз песен добра
за теб. Нека с нейните ноти
да грейне щастлива звезда!
Съдба си, Животе. И път си.
Ту черен и с дупки покрит,
ту гладък и волен се виеш,
а друг път си стих - недопит...
И тежък си, мрачен, когато
наш близък изпадне в беда,
и светъл си, както дъгата -
над нас щом се вдигне мъгла.
Понякога гледам във тебе
и спира дъха ми замрял,
че хорското, пъклено бреме
не мога във Ада да дам...
Такъв си, Животе. Не плача.
Ненужно е да се корим,
че гарвани още тук грачат
и вият над зейнал комин...
Макар да е трудно, Животе,
запявам аз песен добра
за теб. Нека с нейните ноти
да грейне щастлива звезда!
© Криси All rights reserved.
