Там, в градските окови,
аз намирам само самота
и блуждая, но нехая
за тъгата в твоята душа.
Там е пусто и усойно
и не виждам даже светлина,
а ти така самотен си
и не виждаш тази тъмнина.
Там, по улиците оживени,
там, сред хиляди лица
виждам само твоя облик...
сред незрящите вървя.
Там... там си ти!
И аз към теб вървя,
за да стана част
от твоята изстрадала душа!
06.12.2008г
© Радка Йорданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!