Там, в градските окови,
аз намирам само самота
и блуждая, но нехая
за тъгата в твоята душа.
Там е пусто и усойно
и не виждам даже светлина,
а ти така самотен си
и не виждаш тази тъмнина.
Там, по улиците оживени,
там, сред хиляди лица
виждам само твоя облик...
сред незрящите вървя.
Там... там си ти!
И аз към теб вървя,
за да стана част
от твоята изстрадала душа!
06.12.2008г
© Радка Йорданова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!