Там събират се душите...
Тръгни когато има светлина,
не ме наказвай с танц на силуета,
решил да ме остави през нощта.
А чувствам го със същността си клета.
Ще бъде тежко знам, ще бъде край –
захвърлен блян във бездната на ада.
А толкова мечтаехме за рай
и мислехме, че рая ни приляга.
Присъда мен неистово зове.
Дори любов понякога изтлява.
Сърцето ми, дали ще понесе?
Не издържи ли? Стъпкана жарава!
И някъде в космичните мъгли
ще бъда прах разпръснат от звездите.
Но ти в небето просто погледни
и знай, че там събират се душите!
© Данаил Таков All rights reserved.
