Татко
На татко
Година и половина изтече,
откакто от нас си отиде...
И няма те... Няма те вече!
Как искам за малко да видиш
колко празно ни стана в душите,
как времето хич не лекува,
щом затвори очите – добрите!
Снощи, татко, пак те сънувах.
Ще ни зърнеш отгоре, ще видиш
Мама как привързва олука,
как цветята си нямат стопанин,
колко пусто и тихо е тука...
Как китарата бавно събира
прах и спомени – от ония, старите
и лозницата как тъжно умира,
като няма кой да окрои ластарите.
Абитуриент ще ми е момчето,
ти отгоре ще си му звездица,
а пък малката – ти я знаеш,
тя все още е наща Кралица!
Ще ни зърнеш и пак ще отлитне
спокойна и бяла душата ти,
обичта щом до тебе е стигнала!
Носим те, татко, в сърцата си!
© Виолета Зашева All rights reserved.
