Aug 7, 2012, 10:02 PM

Терапия

  Poetry
677 0 0

Искам да се влюбя, влюбя, влюбя.
Обожание в упоителна доза.

(Но търпение!

Идва пълнолуние.

Благородно.

И разумно -

като Господ.)

 

Искам да се влюбя, влюбя, влюбя.

Най-безпричинно

в живота си

отново.

(Залък мед в среднощно боледуване.

И терапия -

за чисто

зверска болка.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Уморена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...