Jan 27, 2007, 1:37 AM

Ти

  Poetry
1.4K 0 7
Прегръщай, целувай, люби...
Животът е тъй кратък, уви!
Пожар изпепеляващ в мен запали,
потушавай го сега с устни зажадняли.
Страст пий от моята снага -
нима грешно е това?!
Тялото ми тръпнещо теб зове -
ела, понеси ме на ръце...
Не ме оставяй недолюбена
и в сънищата си изгубена...
Люби ме страстно, люби...!

Да, зная -
сън си ти...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...