Ти ли мен обичаш, аз ли теб?
Мед полепва по златисто пладне
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди,
въздухът ухае на салеп.
Още миг – щурче ще се събуди.
Ти ли мен обичаш, аз ли теб?
Вятър се върти, като орисан,
пие сребърни зрънца от дъжд
С клонче на стъклото ни написа:
Влюбиха се някак изведнъж.
Сенките по ъглите се крият,
розите поклащат дъхав цвят...
Открадни ми лятната магия,
в свят води ме слънчев и благат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
