Мед полепва по златисто пладне
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди,
въздухът ухае на салеп.
Още миг – щурче ще се събуди.
Ти ли мен обичаш, аз ли теб?
Вятър се върти, като орисан,
пие сребърни зрънца от дъжд
С клонче на стъклото ни написа:
Влюбиха се някак изведнъж. ...