Ти замина
Ти замина, остави ме сама,
в черна коприна очите зарових,
препрочитам пак твоите писма,
ден и нощ гласът ти ми говори.
Привидение красиво. Беше за ден.
Хубаво ни беше и на двете,
само болка остави във мен
и сърце като увяхнало цвете.
Не ти ли е тъжно понякога, мила?
За твоята фея не страдаш ли ти?
Горящи рани в очите си крия,
не поглеждай в тях, давай... Върви
В песни заглъхват клетвите наши,
гората пази страшните ни тайни,
без тебе живота е страшен,
нощите - черни, дните - безкрайни...
© Силвия Илиева All rights reserved.
