May 5, 2011, 9:02 PM

Тиха трева

  Poetry
917 0 4

 

 

Тиха трева

е запомнила нашите стъпки...

Първа роса

се посипва със дъжд от звезди.

Идва утро...

а ние, обзети от тръпка,

в тази трева

сме приседнали както преди...

 

Тиха трева

е изпълнена с нашата нежност!

Тиха трева

е обляна от лунни лъчи...

Тиха трева

ни обгръща със свойта безбрежност...

Тиха зора...

ни изчаква...

и просто мълчи...

 

3.5.2011  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...