Тихо е като в камбана
Светлинка трепти на небосвода,
тишината е открила дом,
дом, където всички са си свои,
"нося мамо, с думи ти дойдох..."
... ако някой ден и мен ме няма,
бяло е небето като свещ,
свещ за обич палим двете с мама,
месецът челото си е свел
и топи висулките на мрака,
лесно е, разяждат се до кост,
с клуп от време беси се безкраят,
просто е, на този свят си гост.
... може би е зрителна измама,
светло е небето като храм,
пак невеста у́фратна е мама,
мама пее, татко не е сам,
тя пере с престилка на чешмата
с твърдите калъпчета сапун,
и деца си има, много е богата,
и корито ново, не е от чугун.
... в клоните на бащините вишни
пръхва полъх, лек като перо,
„чудех се какво да ти напиша,
правила си всичко за добро“.
Тихо е като в камбана стара,
всяка дума мамина мълчи,
„шоколад ти нося за подарък,
ти обичаш черен, да горчи.“
Вятърът небето разчертал е,
тишината е врата на дом,
хляб ти е нетленната виталност
и легло е птичето гнездо.
© Красимира Чакърова All rights reserved. ✍️ No AI Used
