Това е прощална вечеря –
тишина, бяло вино и сбогом.
В тишината успях да намеря
сто причини, без които не мога
да задраскам годините време
и да тръгна начисто нататък.
Любовта много рядко е бреме.
Но животът е толкова кратък,
че да търся напусто не мога
как, какво е било да отмятам.
Сто причини са толкова много...
Мен ми стига една – тишината.
© Калина калина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страхотно