Това е прощална вечеря –
тишина, бяло вино и сбогом.
В тишината успях да намеря
сто причини, без които не мога
да задраскам годините време
и да тръгна начисто нататък.
Любовта много рядко е бреме.
Но животът е толкова кратък,
че да търся напусто не мога
как, какво е било да отмятам.
Сто причини са толкова много...
Мен ми стига една – тишината.
© Калина калина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страхотно