Той е септември
Той е септември, с чувства е смесени.
Сутрин е смръщен. Следобед пък юли е
с парещо слънце, макар да е есенно.
Често му съхнат сълзички по скулите..
Хладно прегръща, но топло обича.
Има море или пристан за всеки.
Носи си бански, но вятър облича.
Тръгва спонтанно, дори без пътеки.
Пъстър му – погледът. В погледа – лято,
светят в зениците звездни вселени,
ириси – гроздове в захар и злато.
Денем и нощем по равно разделя.
Той е загадъчен – мъж и момче е.
С него минутите – бисери дребни,
бързо летят. А той знае къде е
вечното щастие... Той е септември
© Деа All rights reserved.
