Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен.
За теб и за човечеството цяло.
Защото да живея тук е лудост.
И повече не ми се оцелява.
Дори и да изглежда смъртоносно.
И някак да навява погребение.
Ковчега щом без труп е, го не носят.
Сложете лист със две - три изречения. ...