Той обичаше живота!...
Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен.
За теб и за човечеството цяло.
Защото да живея тук е лудост.
И повече не ми се оцелява.
Дори и да изглежда смъртоносно.
И някак да навява погребение.
Ковчега щом без труп е, го не носят.
Сложете лист със две - три изречения.
Пишете - "Той обичаше живота,
ала живота не прощава слабостта!"
Не носеше на болката хомота,
умря, но удушен от самота!"
И ето ме, във другия ми свят,
от който съм се връщал да обичам.
Не я поиска никой любовта ми,
защото тя на земна не прилича...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
