Гадно време, гадно време.
Злост в душицата ми дреме.
Топло, топло и завре
бирата ми със мезе.
Гадно, мръсно ципокрило,
как пък бира си пропило.
Тая чаша си е моя.
Що на кацна ей при тоя?
Стига плувало така.
Марш от мойта Астика.
Вече, гледам, се напи.
Хайде бягай, отлети.
Хич не гледайте към мен.
Ще я пийна без проблем.
Топло, топло, ще се мре.
Дайте бира, инак зле.
© Хийл All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
