Събуден, като стар самотен вълк,
отърсил козината от листата,
попадали по прашния му гръб,
в ноември се надигна топъл вятърът.
И както слънце грееше, с дъжда
дърветата оголени целуна
и залюля земя и небеса,
на шипките опънал тънки струни.
Проблеснаха прозорците. Със смях,
дъгата си проправи път през тях.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up