Как препускахме в диви усои
със нозе като жарки крила,
а под нас премаляла, земята
ни прикриваше с тънка мъгла.
Как летяхме от желания, свили
на простора най-синьото в шепи
и с залепнали длани и устни
прекосявахме пустини и степи.
Как крадяхме от времето мигове
толкова скъпи, че нямат цена.
Пеперуди ли бяхме политнали,
че припърхваше в стон любовта. ...