Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина
над пусти призрачни квартири,
в озъбената празнина
обрасли клони триумфират.
Животът тутакси е спрял,
смъртта – влетяла драматично,
с мощта на атом полудял,
вилнял свирепо и трагично.
Заспал изглежда днес Припят,
превзет от горест и разруха.
А съгрешилият ни свят
шепти молитва за поука.
© Светличка All rights reserved.
Благодаря за поясненията, Пепи. Четох, че евакуацията на града е била два дни след аварията.
Роси, оценявам присъствието ти!