Тревата
Тревата под краката ми е мъртва.
Косена е във безпощадно време.
Пелиновият дъх сега накъртва
и тази смърт не мога да приема.
Из нея още мърдат безнадеждно
щурци и мравки, корени и листи.
Жужат пчели полека, много нежно,
а бръмбарите щурат се замислено.
Била е някому любовно ложе.
Била е ласка, радост за очите.
Сега е победена - не, не може
да чуе птици тихо как долитат.
Смъртта ù ме уплаши, разтревожи.
Трева нетрайна – някой ще си каже.
А друг на кравите си ще я сложи,
без нищо в него да потрепне даже.
С тревата колко спомени умряха
за нашите безумно дълги нощи.
Звездите летни там се разпиляха,
когато ти обичаше ме още.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
