Тревата
Тревата под краката ми е мъртва.
Косена е във безпощадно време.
Пелиновият дъх сега накъртва
и тази смърт не мога да приема.
Из нея още мърдат безнадеждно
щурци и мравки, корени и листи.
Жужат пчели полека, много нежно,
а бръмбарите щурат се замислено.
Била е някому любовно ложе.
Била е ласка, радост за очите.
Сега е победена - не, не може
да чуе птици тихо как долитат.
Смъртта ù ме уплаши, разтревожи.
Трева нетрайна – някой ще си каже.
А друг на кравите си ще я сложи,
без нищо в него да потрепне даже.
С тревата колко спомени умряха
за нашите безумно дълги нощи.
Звездите летни там се разпиляха,
когато ти обичаше ме още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
