Три дни беше веселба,
но не стана за хвалба.
То не беше дандания,
всеки в своята стихия.
Хапки, манджи и ракия.
Три дни, мале – олелия!
Фитнес, спа, неразбория,
Всеки вика: “Глей ги тия!“
В сауна, в джакузи, смях,
"Где ми е халата пак?"
Търси, бърка и снове,
още гръмки смехове.
Свърши тази дандания
И от днеска пак сме ние!
© Люси Атанасова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
