Три дни беше веселба,
но не стана за хвалба.
То не беше дандания,
всеки в своята стихия.
Хапки, манджи и ракия.
Три дни, мале – олелия!
Фитнес, спа, неразбория,
Всеки вика: “Глей ги тия!“
В сауна, в джакузи, смях,
"Где ми е халата пак?"
Търси, бърка и снове,
още гръмки смехове.
Свърши тази дандания
И от днеска пак сме ние!
© Люси Атанасова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
