Aug 16, 2021, 4:00 PM
Три минути от края на лятото
ТРИ МИНУТИ ОТ КРАЯ НА ЛЯТОТО
Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино,
премина бързо. А пък предстоеше.
Светулка ли издъхна във комина –
че в мрака бликат сини фойерверки?
И слънчогледи – старчета проклети! –
под ситния ръмеж на сол и пясък,
подпират с гърбиците си небето,
защото може да се сгромоляса.
Копнея миг да поседя на хълма
и да погледам здрачът как разлива
талазите на сетната безмълвност,
с която всяко лято си отива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Така е, Пепи, а лошото е, че дори няма време да осъзнаем поуките
-
Каква красива поетична меланхолия...
Чудесна поанта! Вале! 💟 -
Благодаря, Милена
-
Благодаря, Деничке
-
Благодаря ти, Деа, минах през един труден период, но вече виждам слънцето да се показва
-
Хубаво!
-
Благодаря, Миночка, късно се усещаме
-
Да гледаш собствения си филм и стъпка по стъпка по пътя продължаваш, а бремето житейско все повече да натежава...
-
Красива тъга по лятото си нарисувала!
Събуди ми вдъхновението и ти посвещавам това лятно четиристишие с радост
В щастливите минути лято има
на Валя
Не си отива, вътре си остава,
сърдечно да ни грее насред зима
с лъчистата си, детски чиста лава,
в щастливите минути лято има. -
Чудесен финал.
-
Вале, има толкова мъка и толкова красота в стиховете ти... И красотата е повече!
-
Ох, то не само лятото си отива, с него стъпка по стъпка си отива и живота, много ме натъжават стиховете ти, но са прекрасни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
под ситния ръмеж на сол и пясък,
подпират с гърбиците си небето,
защото може да се сгромоляса."!!!👏❤️🌹
Още един прекрасен метафоричен образ, вграден в носещата конструкция на произведението!💝
Браво, Валя!😍