Три минути от края на лятото
ТРИ МИНУТИ ОТ КРАЯ НА ЛЯТОТО
Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино,
премина бързо. А пък предстоеше.
Светулка ли издъхна във комина –
че в мрака бликат сини фойерверки?
И слънчогледи – старчета проклети! –
под ситния ръмеж на сол и пясък,
подпират с гърбиците си небето,
защото може да се сгромоляса.
Копнея миг да поседя на хълма
и да погледам здрачът как разлива
талазите на сетната безмълвност,
с която всяко лято си отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
