Тринайсет коне и един забравен герой
Той живя. Поживя си добре.
Свят видя и дечица направи.
Завеща им тринайсет коне,
портмоне, броеница и крави.
На мегдана поведе хоро...
Тя пристàна! Жена си намери.
Поделиха си малко легло
и роди се синът им Валери.
През години на болка и студ,
през глада на епоха свирепа
съхрани ги човешкият труд –
като вяра, сломила вертепи.
Раздели ги кавга за пари –
те, парите, са кривото чудо!
Те от хора създават слуги.
Слепотата ги води до лудост.
Тъй могъщи са тези пари,
доубиват света изоставен.
На вратата на къщата бди
некролог на героя забравен.
© Димитър Драганов All rights reserved.
