Триптих:
1. Вечѐрна мелодиия
Прити́хна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят като въздишка кратъ
заглъхва в стихналата шир...
Из клоните полъхна вятър –
спря, след туй зашумоля́,
а в миг разсънени листата
заляха цялата Земя:
– с една мелодия от залез,
от нежност, от щурци, от мрак, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up