Триста литра самота
Онази смърт, която е отвътре –
облечена в пижама на сърца.
Да, балът свърши, но къде е пътят?
Къде е кладенецът със слънца?
Мълчиш? Удавил си принцеса!
Препи от триста литра самота.
Косите ѝ, поне да беше ресал
увехнаха, като есенни стъбла.
Тя вещицата ги оряза по пантофи
изплете от тях триста метли,
но няма магии и няма любови,
съвсем неугледна е и не лети.
Не я поглеждай. Няма да види.
Тя чупи стъкла. Оглежда се в нож.
Би ти простила! (Но няма да мине)
Моли се и бягай! Преди полунощ.
© Силвия Илиева All rights reserved.
