Тръгвай
Тръгвай
Да беше просто-като при разстроено пиано-
да викнеш акордьор щом фалшът проличи
и да зачакаш, плащайки си, дисхармонията
да изчезне и фразата перфектно да звучи,
а то общуване е: между навика да се изричат
банални изречения по повод, че е съмнало
и мръкнало. Погалване, почти като плесник.
Подритване. Подбутване. Настъпване. И не,
не свикнах с бъбренето на света. С вселенската
представа за сервиране на безразличия. Мълча.
За да опазя своята свещена тишина. Не искам
да ме питаш всеки ден, подбутвайки ме, как
съм. ( Не съм забравила коя съм и къде съм. )
Бъди си щедрост, мъдрост, нежност и любов,
а аз ще съм си скучновато – простосмъртна,
ала свободна в радостта на собствения си живот.
Не искам да ме притесняваш. Тръгвай!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
