Щерки мои
Мои снажни зелени богини
насред двора извили снага.
Толкоз много, много години
аз ви крия в мойта душа.
Колко малки, мънички вий бяхте,
в магазина на рафта сами.
По дъжда, по полето тъжахте,
и по стръмните остри скали.
Вие помните, помните, мили,
как ви купих и взех у дома.
И недраги, бездомни, немили
ви насях в бързореда леха.
С вас аз ставах и падах и лазех,
подрязвах, поих и копах.
Всяка зима ви връзвах и пазех
от студа и от ледния прах.
А на пролет ви решех косите
и поях ви, торях ви телата.
Тъй минаваха, минаха дните
вие стигнахте връх, планина.
Мои мили зелени богини,
възвисили до Бога снага!
Мои мили зелени години
аз ви пазя в мойта душа.
© Хари Спасов All rights reserved.
