Тук съм, но...

Comments

• 

  iren5 (Ирен)

  Благодаря, Доче

  2021-04-01T06:23:14+03:00
• 

  Довереница (Дочка Василева)

  "Що е бъдеще питам?"
  Неизвестност със знак на очакване.
  Неизвестност със хиляди планове.
  Неизвестност със плах оптимизъм.
  С неизвестна посока туризъм...

  2021-04-01T02:47:27+03:00
• 

  palenka (П Антонова)

  Елементарно е, говорят хора, които са на едно емоционално ниво и имат еднакви търсения и очаквания. Щом се мълчи, значи не върви: нито в една посока, нито е едно нивото.

  2021-03-31T19:00:03+03:00
• 

  palenka (П Антонова)

  Това ли е тезата "трай да те обичам"?
  Значи ако не тази нощ, друга ще е, но ще се случи. То е ясно, прескочих го, отидох на белезите и болката от неизговореното. Обикновено колкото повече се премълчава, толкова повече после боли. Моята теза.

  2021-03-31T18:40:28+03:00
• 

  palenka (П Антонова)

  И белег да няма, усещането за болка
  завинаги остава да напомня,
  че някога там имало е рана.
  
  Душата не забравя: умее да мълчи
  и преживява, възкръсва след потоп,
  пониква преродена от жарава.
  
  Ще замъча, но не защото ти прощавам.
  Остана ли, ще продължа главата
  като щраус в пепелта да си заравям,
  
  обречена сама да се унищожавам...
  Не знам къде отивам, но знам кога ще спра:
  когато призраците останат зад гърба.
  
  28 08 2020
  от една стихоблудка
  
  и заради Иво го качвам и тука
  Поздравления, Ирен!

  2021-03-31T17:13:17+03:00