Нощ е. Пак си броя часовете.
Счупих скъпата стъклена ваза.
Сто въздишки. Увяхнало цвете.
Думи много. Но нищо не казват.
Аз се търся из двеста посоки.
Тръгвах някъде. Ала не стигнах.
А сега се прививам от болка.
И не плача. Защото не мигам.
Нощ е, пак. И недей да говориш.
Още дума и ще те намразя.
Аз преглъщам сто буци отрова,
впила нокти в живота си празен. ...