Твори, Марко, твори!
В историята няма да остана -
решително не мязам на герой.
Езоп не би ме в кратка басня хванал -
магарета кат мен, иди ги брой.
Ехиден делник смигва ми в гримаса,
проблемите поставят ме във шах,
редя на кьор късмета пасианса,
облизвам се след сладък, снощен грях.
Със времето се мъча в крак да бъда,
творба едничка да му дам, а то
разглася безкомпромисна присъда:
"Автопародия в непасващ тон."
Нестройните ми ноти, докачени,
сконфузено ми думат: "Пак твори!
Ти можеш, няма нужда да си гений,
в звездата своя вярвай, събери
отново нас в акорди вдъхновени."
© Владимир Костов All rights reserved.
Успех!
