Твоят пръв урок
Разливах любовта ти в епруветки
и колекционирах я, вместо значки.
Смеех се на мечтите ти детски,
смеех се над всичко, което кажеше ти.
Месеци наред разрушавах света ти,
разкъсвах гордостта ти на късчета месо
и от всяко късче капеше кръвта ти...
изтърпя всичко, не попита дори... Защо?
Разпалвах огъня ти и с ръце угасях,
късах, събирах те, връщах... до безкрай!
Смут, поквара, омраза само ти донасях,
а ти търпеше ме и обичаше до край.
Избоде си ръцете с общински рози,
висеше по дуварите - с цветя в ръка...
А аз? Не заслужавах дори магарешки бодил!
Нямаше я в мене онази, как се наричаше... а, да! Любовта.
... Сега е късно да се извинявам, да ти обяснявам...
прекалено късно срещнах те, уви.
Научиха ме само рани да засявам,
само въпроси в бледите усти...
© Силвия Илиева All rights reserved.
