Твоята любов
"И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен.
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем..."
Сърцето ти
може и разбито да бие,
а надеждата
в теб има девет живота.
Нечовешко е
така упорито да се обича,
когато очите
насреща изстиват полека
и съчувствие
поднасят, наместо отрова,
и искрено
„Дано да си намериш някоя друга”.
Вече не си
част от онази влюбена двойка,
станал си
роб на любовта си към вещица.
Тя е болката,
някак необходима в живота
и любовта,
без която ще си сянка на човека,
който бе
преди да дойде най-желаната промяна…
Бележка за теб: Това, което ми даваш, е най-правилният начин на обичане - въпреки всичко.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Тъкмо слушам Тангра и "Любовта, без която не можем " и отварям да прочета това стихотворение 
