Просветна през облак!
Душата ми светла
магическо слънце огря!
След миг в тържеството
на обич пресветла
Балканът хайдушки запя!
Тя иде!...
Пробуди копнежа за полет!
Светът се усмихна красив!
Южнякът повея,
напомнил за пролет
със танца си весел, игрив!
Ех, топла, прекрасна
земя венценосна,
защо натежа от лъжи?!
В недрата си
още надеждата носиш,
щом слънце над тебе гори!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав