Знам, че снощи тук си
била. Знам, че за мен
пак си питала. Ти си
търсела душата в мен.
Още от преди мислиш си,
че има нещо истинско в мен.
Вярвяш, че с добротата си
ще спасиш остатъка от мен.
Колко хора нараних само
със съществуването си.
Носител на злото - само
с болка дарявала си.
Искаш сега пред теб да
застана и да ти покажа
истинска добрина, да
съм нея без да е лъжа.
© Апокалиптикс А All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Кажи й да търси по-надълбоко!