Стиховете ми не струват
нито пукната пара!
Кой ли пък ще ти купува
изоставена мерА,
дето никнат само храсти
и магарешки бодил?
Мине някои, викам,,,Здрасти,
нещо си се заблудИл!"
Махам със ръце, крещя,
моля ти се спри се тука!"
Чувам отговор,,, Не ща,
тук ще ме налегне скука!
Спри, не викай, аланкоолу,
где са тучните ливади,
ще отида по- надолу,
търся поетеси млади!"
© Исмаил Али All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
