Nov 13, 2004, 4:26 PM

убийците не знаят за това

  Poetry
1.1K 0 0

Убийците не знаят за това


По тъмно се връща.
Вечеря и ляга.
И спи със обувките.
След няколко часа,
крещи будилника.
Човекът облича онова старо яке.
По тъмно излиза.
Пали цигара.
Денят на слабите,
не зависи от тях.
По тъмно става.
Във тъмното пада.
След малко издъхва,
на тъмното стълбище.
По тъмно излизат,
но денят се показва,
секунда преди,
първата пръст
да затрупа ковчега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...