=====
Не мога да се меря със слънцето,
не се меря с лъчите му жарки.
Но съм огнена! Докосни ме по тъмно -
ще танцуват по мен нестинарки...
Не се меря и с лудия вятър среднощен,
дето срива горите до клони.
Но съм силна! Щом те нося в себе си още,
а от мен и сълза не се рони...
Бих преплувала всички морета - безпътно,
и в тях до безкрай да се скитам!
Но в миг ще потъна, като немощен смъртен,
в двете сини петна... на очите ти!
---------
© Станислава All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
