Уж
Уж беше ден. Още пиян и сънен.
Със куп врабци накацали по жиците.
Уж беше вечер. С цвят на старо вино
в разрошения шепот на черниците.
Уж беше лято. Стръмно и заоблено
като бедро на влюбено момиче.
Уж беше стих. Едно парченце спомени.
А пак нашепва думи за обичане.
© Христина Мачикян All rights reserved.
