Sep 21, 2007, 3:23 PM
~Умиращо слънце
~Ще се видим там, където
за последно слънцето умира.
Ръка към него ще протегна,
сълзите му да събера.
Не се плаша от сянката,
тя страховете ми прибира.
Не ме е страх от пламъка,
ако трябва - нека изгоря.
Земята под мене се разлага,
сякаш от хилядите му сълзи.
И крила разтварям в тоя миг,
за последно с теб да полетя.
Остани със мен до края,
нека по-малко да ни горчи.
Слънцето загина. И две сърца.
Готова съм... да изгоря.
за последно слънцето умира.
Ръка към него ще протегна,
сълзите му да събера.
Не се плаша от сянката,
тя страховете ми прибира.
Не ме е страх от пламъка,
ако трябва - нека изгоря.
Земята под мене се разлага,
сякаш от хилядите му сълзи.
И крила разтварям в тоя миг,
за последно с теб да полетя.
Остани със мен до края,
нека по-малко да ни горчи.
Слънцето загина. И две сърца.
Готова съм... да изгоря.
© Васи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубав стих,мила!
-
Изгарящо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
