Oct 3, 2008, 2:34 PM

Update

1.4K 0 28

 

 

 

 

Скоро в сънния дъх

 

на мълчанието

 

несъшити

 

ще скитат мечти.

 

Ще се взирам

 

на огъня в капките

 

и на зимата

 

в летните дни.

 

Непокълнала

 

вяра

 

в ръцете ми

 

ще рисува

 

студени звезди;

 

с тишината

 

ще се посмеем,

 

че банално е

 

все

 

да боли.

 

 

 

 

жестока песен...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...