Уроците
... тъй като уроците са "леки",
като бесилото насред тълпа,
и са точно толкова самотни,
колкото изгаряща на кладата жена.
И понеже са безкрайно лични,
като съдба от минали животи,
написани от треморна ръка
и понякога са скрити
в израстването до вина, в безумен риск,
в пътуваща към същността сълза,
в любов с изтекъл срок или неволен вик,
в раждането на дете, в случайна среща,
в разплакано сърце, в отминал миг
или в една и съща стара грешка.
Ако можеш да заплачеш с друг
или с някого да се зарадваш,
ако можеш да простиш без съд,
рамо да дадеш до непосилен връх...
значи(!) научил си поне един урок –
да надмогнеш себе си и Времето...
... и да обикнеш вече си готов.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
