| Стича се... (сълза) | |
| но не боли. | |
| И в устните се | |
| влива. | |
| Не горчи! | |
| И няма думи. | |
| Само поглед. | |
| И казано е всичко | |
| със очи. (Дали?) | |
| Клепачите | |
| затварям (Защо ли?) | |
| и не искам | |
| да забравя | |
| нито миг от теб. | |
| Усещам те, | |
| живот! (и ми личи) | |
| А... ти? | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
