Dec 30, 2009, 11:43 AM

Усещане за истина

  Poetry » Love
1.2K 1 9

Далече си, а искам да си тук,

да те погледна нежно във очите,

да те целуна пак на болката напук,

да се превърнат в истина мечтите.

 

Далече си, а те усещам в мен –

сърцето ми сега  тупти за двама.

Изпълваш мислите ми всяка нощ и ден,

жадувам те - не искам да те няма.

 

Рисувам сънища с отворени очи,

изпращам ти по вятъра подарък:

прегръдките ми в него усети –

във тях съм вплела цялата си вяра.

 

На слънцето заръчах да те милва,

да те докосва вместо мен с лъчи.

Луната съм помолила красива

над твойте сънища във нощите да бди.

 

Далече си, но зная, че те има.

Откривам те във всеки нежен цвят.

Превърна в лято ледената зима,

изпълни с обич целия ми свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люба Георева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря със закъснение, но по-добре късно отколкото никога))))))))
  • Отдавна не бях чел толкова красив и позитивен стих.
    Бъди все така добронамерена...
    Е, доколкото можеш!

    Поздрави и весела Нова Година!!!
  • Поздравления!!!
  • Весели празници на всички ви и от мен. Дано мечтите ви се сбъднат)))))))))))))))))
  • "Превърна в лято ледената зима,
    изпълни с обич целия ми свят"
    Такива стихове стоплят наистина!
    Поздравления!
    И много късмет през 2010!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...