Усещане за нежност
Тиха утрин
и небрежна,
с аромата на кафе.
Топло е
и много нежно
пак във твоите ръце.
Не, не искам да се свършва
този миг на светлина,
сякаш в облачна карета
обикаляме света.
Нищо друго не е важно,
щом усещам те до мен,
със ухание вълшебно,
с деликатност на сатен.
Всичко лошо избледнява
и изчезва без следа,
синевата се оглежда
в дивната ти красота.
А очите ти дълбоки -
див безбрежен океан,
ала знам и да потъна,
ще съм вкусил своя блян.
С теб обаче не надолу,
все нагоре се върви,
към усещане небесно
и към сбъднати мечти!
© Ивайло Симеонов All rights reserved.
