Утеха
Със тихи стъпки ще си тръгнеш,
тъй както тихичко пристигна
и мене пак ще ме прегърне
онази сила да руша...
Във твойта липса ще се спъна
и без да мога да се вдигна,
навярно утре ще осъмна
във тъжно тяло без душа...
Не се научих на раздели,
не свикнах с делниците сиви,
през всички минали недели
не се научих и греша...
Кълбо въпроси неразплели,
мълчим еднакво нещастливи,
очите си виновно свели,
разрязали на две нощта...
На дните горестта събрали
ще тръгнем с теб във две посоки,
до тука път неначертали
по ред причини и неща...
И само спомен мил ще пали
онези мигове дълбоки
у мене още незаспали,
с които сам ще се теша...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
